3 sept 2007, 9:29

Предесенно

  Poesía
722 0 7
Август - в края.
В прохладната вечер
аз отпивам глъчта на тълпата.
Маса. Чаша.
                     Усеща се вече
как си тръгва поредното лято.

Светлини. Тиха музика. Хора.
Още диша и тръпне тълпата.
Но усещам - напира умора
и си тръгва поредното лято.

Пропиляла несбъднати нощи,
пак накрая се смесвам с тълпата
с малко тъжна надежда, че още
имам миг от поредното лято.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Шейтанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нека да изживеем и последните топли мигове от отиващото си лято! Поздрави за стиха!
  • Ех,това лято-винаги си отива с тъга!И на мене ми е слабост
  • Нека надеждата, за поредните кресиви мигове,винаги живее в теб Валя!
    Пишеш прекрасно!
  • Поредното лято ...тъжно е...и толкова реално...
  • Тъжна надежда и носталгия по тръгващото си лято довя красивия ти стих.. Дано има още мигове, в които да го почувстваме преди дългата есен... Поздрави!!!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...