4.03.2010 г., 20:46

Преди

1.3K 0 9

Преди аз бих могла да се усмихна,

на твоето "не зная, може би",

преди унила можех да притихна,

в твойте изчезващи следи...

Преди умеех да лекувам рани,

с една целувка да ги залича,

преди нехаех, че си с мене само

за ден или пък само за нощта...

Преди! Но днес съм друга вече,

не ме вълнуват вчерашни мечти,

днес ти за мен си толкова далечен,

че сякаш не е имало Преди!

Порасна вече малкото момиче,

в очите скрило пепел от пожар,

преди то можеше да те обича,

но днес това е твърде ценен дар!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...