Преди да го напиша
Изградих... от мислите стени,
в тях покълнала отново ще се скрия,
бягството... отблъснато крещи,
с обичта... душата ще завия.
Ще заровя... "незапомнени" следи,
и на път безпътна, пак ще се отправя,
незахвърлена... във чужди висини,
този път... сама ще търся Рая.
Този път... ще бъда тиха песен,
недочувана от чужди сетива,
ще съм полет... ангелски небесен,
ще съм нечия несбъдната мечта.
И в несбъднатото... там ще се откривам,
ще измислям притчи, раждайки деня,
ще рисувам изгреви... и ще танцувам,
омагьосващо... ще бъда светлина.
И ще бъда дъх... за теб спасяващ,
ще съм любовта, променяща света,
парещите въглени, ще укротявам,
следвай ме... флиртувам с красота.
И разбих... на мислите стените,
и свещта запалих... беше свобода,
вярващо... по пътя се отправих,
пътят беше ти... а обичта... следа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Всички права запазени
