Преди да хвърля - всичко е в дланта ми
“Ези” или „тура” е просто случване
под пръста на съдбата като медиум.
Държа юздите на света в юмрука си
и се надявам без дори да гледам,
че изборът ще се окаже правилен...
(Ако е грешен - аз не съм виновна.)
Звънти монетата и се търкаля
и още няма никакви посоки...
„Ези” или „тура” – предлага бъдеще.
Монетата в дланта ми обещава
най-безпроблемни изходи и пътища,
плащ, който вярата ще защитава
от мен самата и от присмеха на другите,
от пукнатата стомна на очакването.
Кръжи монетата - вълшебен пумпал,
докато обяви в едно мълчание
със продължителност една въздишка само:
решение, посока, мир, война...
Преди да хвърля - всичко е в дланта ми,
а после - е „ези” или „тура”...
© Дочка Василева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Супер...позиционно
Хареса ми вариантът Ви! -
" Преди да хвърля - всичко е в дланта ми,
а после - е „ези” или „тура”..."
Толкова е вярно! -
Трябва просто да изберем едната страна на монетата! Прекрасно, Доче!
-
Дали "юмрукът с юздата" или „ези” или „тура”?! Или пък симбиоза?
Мъдър поглед, хубави стихове!
Поздрави! -
Благодаря ви... Бъдете здрави, момичета и момчета!
-
Преди да хвърля - всичко е в дланта ми,
а после - е „ези” или „тура”...
Невероятно!!! -
Аплодисменти и от мен! Всичко е в ръцете ни.
-
" Преди да хвърля - всичко е в дланта ми,
а после - е „ези” или „тура”..."
Аплодисменти! -
Много мъдро си казала всичко, Доче! Дори и филигранно разработения план, който е и позиционно обоснован, неминуемо минава през "ези-тура" теста. И докато пумпалът на монетата бясно се върти под погледа на притесненото от очакване сърце, мисълта за сигурност ни е напуснала и сякаш всичко е в ръцете на онези богове от Олимп, които Омир така добре е описал в Илиада. Поздравление за невероятния ти стих!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
