15.02.2016 г., 18:27

Преди да хвърля - всичко е в дланта ми

645 0 9

 

 

            “Ези” или „тура” е просто случване

            под пръста на съдбата като медиум.

            Държа юздите на света в юмрука си

            и се надявам без дори да гледам,

 

            че изборът ще се окаже правилен...

            (Ако е грешен - аз не съм виновна.)

            Звънти монетата и се търкаля

            и още няма никакви посоки...

 

           „Ези” или „тура” – предлага бъдеще.

            Монетата в дланта ми обещава

            най-безпроблемни изходи и пътища,

            плащ, който вярата ще защитава

 

            от мен самата и от присмеха на другите,

            от пукнатата стомна на очакването.

            Кръжи монетата - вълшебен пумпал,

            докато обяви в едно мълчание

 

           със продължителност една въздишка само:

           решение, посока, мир, война...

           Преди да хвърля - всичко е в дланта ми,

           а после - е „ези” или „тура”...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Супер...позиционно Хареса ми вариантът Ви!
  • " Преди да хвърля - всичко е в дланта ми,
    а после - е „ези” или „тура”..."

    Толкова е вярно!
  • Трябва просто да изберем едната страна на монетата! Прекрасно, Доче!
  • Дали "юмрукът с юздата" или „ези” или „тура”?! Или пък симбиоза?
    Мъдър поглед, хубави стихове!
    Поздрави!
  • Благодаря ви... Бъдете здрави, момичета и момчета!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...