15.02.2016 г., 18:27

Преди да хвърля - всичко е в дланта ми

646 0 9

 

 

            “Ези” или „тура” е просто случване

            под пръста на съдбата като медиум.

            Държа юздите на света в юмрука си

            и се надявам без дори да гледам,

 

            че изборът ще се окаже правилен...

            (Ако е грешен - аз не съм виновна.)

            Звънти монетата и се търкаля

            и още няма никакви посоки...

 

           „Ези” или „тура” – предлага бъдеще.

            Монетата в дланта ми обещава

            най-безпроблемни изходи и пътища,

            плащ, който вярата ще защитава

 

            от мен самата и от присмеха на другите,

            от пукнатата стомна на очакването.

            Кръжи монетата - вълшебен пумпал,

            докато обяви в едно мълчание

 

           със продължителност една въздишка само:

           решение, посока, мир, война...

           Преди да хвърля - всичко е в дланта ми,

           а после - е „ези” или „тура”...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Супер...позиционно Хареса ми вариантът Ви!
  • " Преди да хвърля - всичко е в дланта ми,
    а после - е „ези” или „тура”..."

    Толкова е вярно!
  • Трябва просто да изберем едната страна на монетата! Прекрасно, Доче!
  • Дали "юмрукът с юздата" или „ези” или „тура”?! Или пък симбиоза?
    Мъдър поглед, хубави стихове!
    Поздрави!
  • Благодаря ви... Бъдете здрави, момичета и момчета!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...