Още нищо не съм познал,
още нищо не съм обичал.
Любовта е под девствен воал,
неизлюпена още личинка.
Илюзорно застинал вулкан,
чакащ поглед един, да изригне.
Няма вечно да бъда сам,
ще се влюбя преди да мигнете.
Още гоня красиви мечти.
Свободата ми има дъх на
топка свеж, неокастрен чемшир.
Има време преди да изсъхне.
Има време да стане кафяв,
да напомни, че аз съм минало.
Да захвърля мечтите си в шкаф,
да изравям любов от тинята.
Казах ви, ще се влюбя преди
със очи да направите знаци.
Сбъднах те. И след толкоз мечти
те обичам. С възходяща градация.
© Мартин Спасов Всички права запазени
Хареса ми!