Mar 23, 2012, 12:41 PM

Преди да мигнете

  Poetry
1.1K 0 2

Още нищо не съм познал,

още нищо не съм обичал.

Любовта е под девствен воал,

неизлюпена още личинка.

Илюзорно застинал вулкан,

чакащ поглед един, да изригне.

Няма вечно да бъда сам,

ще се влюбя преди да мигнете.

Още гоня красиви мечти.

Свободата ми има дъх на

топка свеж, неокастрен чемшир.

Има време преди да изсъхне.

Има време да стане кафяв,

да напомни, че аз съм минало.

Да захвърля мечтите си в шкаф,

да изравям любов от тинята.

Казах ви, ще се влюбя преди

със очи да направите знаци.

Сбъднах те. И след толкоз мечти

те обичам. С възходяща градация.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартин Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

  • ще се влюбя преди да мигнете.

    Хареса ми!
  • Явно стиховете ти са също във възходяща градация - интересен подход към една преекспонирана тема, хубав наратив, чудесни внушения. Просто стихът се е родил успишин и стойностен. Поздравявам!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...