28.09.2015 г., 23:57

Преди да се родим

636 0 0

Ще те чакам там, където времето не съществува. 

Там - много по-далече от звездите. 

Там - където ангели тъгуват. 

Нито кораби, ни' владове пътуват. 

Мислех си аз, че всичко от себе си ти давах. 

Но оказа се, че и двама ми в заблуда давех. 

Когато ти си тръгна, дори сбогом не ти казах. 

Но да живея и мечтая се отказах. 

Сърцето ми в такт на самота танцува. 

Душата ми сиви пейзажи рисува. 

И наблюдавам картина сива -

Умният тъгува, слепият умува.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валерия Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...