28 сент. 2015 г., 23:57

Преди да се родим

643 0 0

Ще те чакам там, където времето не съществува. 

Там - много по-далече от звездите. 

Там - където ангели тъгуват. 

Нито кораби, ни' владове пътуват. 

Мислех си аз, че всичко от себе си ти давах. 

Но оказа се, че и двама ми в заблуда давех. 

Когато ти си тръгна, дори сбогом не ти казах. 

Но да живея и мечтая се отказах. 

Сърцето ми в такт на самота танцува. 

Душата ми сиви пейзажи рисува. 

И наблюдавам картина сива -

Умният тъгува, слепият умува.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валерия Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...