28 сент. 2015 г., 23:57

Преди да се родим

639 0 0

Ще те чакам там, където времето не съществува. 

Там - много по-далече от звездите. 

Там - където ангели тъгуват. 

Нито кораби, ни' владове пътуват. 

Мислех си аз, че всичко от себе си ти давах. 

Но оказа се, че и двама ми в заблуда давех. 

Когато ти си тръгна, дори сбогом не ти казах. 

Но да живея и мечтая се отказах. 

Сърцето ми в такт на самота танцува. 

Душата ми сиви пейзажи рисува. 

И наблюдавам картина сива -

Умният тъгува, слепият умува.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валерия Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....