Ще те чакам там, където времето не съществува.
Там - много по-далече от звездите.
Там - където ангели тъгуват.
Нито кораби, ни' владове пътуват.
Мислех си аз, че всичко от себе си ти давах.
Но оказа се, че и двама ми в заблуда давех.
Когато ти си тръгна, дори сбогом не ти казах.
Но да живея и мечтая се отказах.
Сърцето ми в такт на самота танцува.
Душата ми сиви пейзажи рисува.
И наблюдавам картина сива -
Умният тъгува, слепият умува.
© Валерия Василева All rights reserved.