Sep 28, 2015, 11:57 PM

Преди да се родим

  Poetry » Love
641 0 0

Ще те чакам там, където времето не съществува. 

Там - много по-далече от звездите. 

Там - където ангели тъгуват. 

Нито кораби, ни' владове пътуват. 

Мислех си аз, че всичко от себе си ти давах. 

Но оказа се, че и двама ми в заблуда давех. 

Когато ти си тръгна, дори сбогом не ти казах. 

Но да живея и мечтая се отказах. 

Сърцето ми в такт на самота танцува. 

Душата ми сиви пейзажи рисува. 

И наблюдавам картина сива -

Умният тъгува, слепият умува.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валерия Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...