Sep 28, 2015, 11:57 PM

Преди да се родим 

  Poetry » Love
481 0 0

Ще те чакам там, където времето не съществува. 

Там - много по-далече от звездите. 

Там - където ангели тъгуват. 

Нито кораби, ни' владове пътуват. 

Мислех си аз, че всичко от себе си ти давах. 

Но оказа се, че и двама ми в заблуда давех. 

Когато ти си тръгна, дори сбогом не ти казах. 

Но да живея и мечтая се отказах. 

Сърцето ми в такт на самота танцува. 

Душата ми сиви пейзажи рисува. 

И наблюдавам картина сива -

Умният тъгува, слепият умува.

© Валерия Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??