Преди да се родя....
Преди да се родя във синевата,
била съм на капката сълза душата.
Изплакала ме е нощта от самота,
наметната със пелерина от тъга.
Прокапнала сълза, роса в тревата,
повдигнала съм бисерни очи
към слънцето, събудено от жажда
да ме изпие рано призори.
Лъчите му - крило от светлост,
ме грабнали във сини висоти,
под облачето бяло от безбрежност
небето в летен дъжд ме прероди.
Под струя слънчеви лъчи, отблясъци
със многоцветните мечти на светлината,
в дъгата вплела пламенни очи,
родила съм се с усмивка в синевата.
била съм на капката сълза душата.
Изплакала ме е нощта от самота,
наметната със пелерина от тъга.
Прокапнала сълза, роса в тревата,
повдигнала съм бисерни очи
към слънцето, събудено от жажда
да ме изпие рано призори.
Лъчите му - крило от светлост,
ме грабнали във сини висоти,
под облачето бяло от безбрежност
небето в летен дъжд ме прероди.
Под струя слънчеви лъчи, отблясъци
със многоцветните мечти на светлината,
в дъгата вплела пламенни очи,
родила съм се с усмивка в синевата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
