12 июн. 2007 г., 18:15
Преди да се родя във синевата,
била съм на капката сълза душата.
Изплакала ме е нощта от самота,
наметната със пелерина от тъга.
Прокапнала сълза, роса в тревата,
повдигнала съм бисерни очи
към слънцето, събудено от жажда
да ме изпие рано призори.
Лъчите му - крило от светлост,
ме грабнали във сини висоти,
под облачето бяло от безбрежност
небето в летен дъжд ме прероди. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация