Преди да съмне
Преди да съмне, с теб ще сме си чужди,
нощта ще е изпила любовта
на глътки звездно-теменужени,
от нас ще си е тръгнала страстта.
Преди да съмне, вече ще сме други,
прегръдките ще се превърнат в болка
и жаждата ще замени тъгуване,
и ласките ми няма да са твои.
Преди зората (казват) е най-тъмно
и в този мрак ще се изгубим (ще боли),
ръцете празни, чашата изпил до дъно...
Не искам да дочакам този миг.
Преди зората ще си тръгна тихо,
дорде нощта допива чашата с любов,
а ти заспивай, приказки сънувай...
Със утрото ще почнеш нов живот.
Така е писано... Последна нощ (за спомен).
Вържи му панделка, завий го и поспи,
във мрака преди утрото си го припомняй,
а аз ще тръгвам, че разсъмването ще боли...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Биляна Битолска Всички права запазени
