Dendu89 (Деница Гарелова)
701 9691
25.02.2021 г., 10:24 ч.  

Бели, бели рози 

  Поезия
444 12 27

 

Работих в Рим.

И бях съвсем сама.

Рисувах в двора на квартална църква.

С мъжете бях издигнала стена,

а ти дойде и в панделка я върза.

Аз помня погледа, избягващ теб...

От час ме гледаше.

И бе сериозен.

По иначе дъждовното небе

разцъфнаха хиляда бели рози.

 

Студено бе, но цялата горях,

при вдишване ми спираше сърцето.

Разбрах, че  си спасение и грях.

Съдействаше ми цялата Планета

да издържа да кажа: "Добър ден".

(преструвах се на лед, а бях жарава)

Ти каза: "Хайде, нарисувай мен.

Кажи коя си? Също как се казваш?"

 

Не помня нищо... Само, че реших

да хвърля и боите, и платната.

И от картина, станах кратък стих

и писах нещо свое по душата ти.

 

Сега, след малко сребърни коси,

стотина стиха, хиляди прогнози

в небето всеки облак е красив,

защото ражда бели, бели рози.

 

 

 

© Деница Гарелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??