31.10.2020 г., 16:41  

Бавно. И на пръсти.

555 7 11

В съня ти идвам бавно. И на пръсти.

И ще ти пусна мъничка светулка

Лежаща върху миглите ти гъсти -

докосвай ме, преди да те събудят.

Преди да стане светло. И студено,

и шепотът да се превърне в крясък.

Целувай ме, защото е последно.

И няма утре. После. И нататък.

 

В съня ти ще съм близка. Топла. Мила,

в съня ти ще съм друга. И различна.

В зениците ти тъмни преродила

онази твоя сила да обичаш.

И точно в седем тя ще те целуне.

Ще бъда капка кръв на твойте устни.

Докосвай ме, преди да стане утре -

Докосвай ме преди да стане късно.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Гарелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви!
    Иржи , като сънят свърши и моята лирическа е свършена 😁
    Силве, ти си магьосница, знаеш..
    Юри, чудесен ден 😁
    Доче 🌹
  • Деничке - зорничке, бавно и на пръсти завладяваш с поезията си и понякога, докато чета, не искам да свършва стихотворението ти.
  • Чудесно!
  • Има едно две местенца в стиха ти, от които потръпнах, Дени....Защо почувствах нещо фатално ,неизбежно?!..."Целувай ме, защото е последно" и "Докосвай ме, преди да стане късно"...А е начин да изразиш силното желание за обич! И то навреме! Нали?
  • Нашепва за обич и нежност!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...