Бавно. И на пръсти.
В съня ти идвам бавно. И на пръсти.
И ще ти пусна мъничка светулка
Лежаща върху миглите ти гъсти -
докосвай ме, преди да те събудят.
Преди да стане светло. И студено,
и шепотът да се превърне в крясък.
Целувай ме, защото е последно.
И няма утре. После. И нататък.
В съня ти ще съм близка. Топла. Мила,
в съня ти ще съм друга. И различна.
В зениците ти тъмни преродила
онази твоя сила да обичаш.
И точно в седем тя ще те целуне.
Ще бъда капка кръв на твойте устни.
Докосвай ме, преди да стане утре -
Докосвай ме преди да стане късно.
© Деница Гарелова All rights reserved.
