20.11.2012 г., 10:37

Преди да заспя.

748 0 0

Желание.

Амбиция ти бях.

Глупачката,

която ти се върза.

А после грях.

Ах, сладък грях.

И чувствата измръзнаха.

Болка. И тъга.

Агресия.

Сама.

Като дете объркана.

Любовта ми ти крепеше я.

Сега я няма.

Сега съм необвързана.

 

Копнеж.

По теб.

За твоите думи.

Сладки, ласкави.

Лъжливи.

Но аз им вярвах!

До безумие.

Та те ме правеха щастлива.

Не ме убивай.

Моля те.

Боли ме,

но далеч бъди.

Казват, че очи,

които ти не виждаш,

се забравяли.

Дали?

 

Но аз не съм те виждала

от много време...

Май вече

приближи година.

Свикнах, че те няма.

Но не те забравих!

Не те обичам.

Не.

Не те и мразя.

Не чувствам даже безразличие.

Не знам какво си ти за мен.

Но ето, пак за теб си мисля.

 

Защо?

Не искам.

Аз простих ти.

Простих ти...

За всичко.

За всяка дума.

За всяка лъжа.

Простих и на себе си.

На очите. Сърцето.

На разума.

И уж всичко е правилно,

уж не греша.

А боли ме отляво.

Всяка нощ

преди да заспя.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...