30.07.2024 г., 2:22

Преди и подир няколко без пет

609 0 9

 

 

Светът живурка в няколко без пет.

Заспиват в безпорядък тишините.

Със всяка липса празното расте,

а безхаберието бавно ги оплита.

 

Часът е спрял на няколко без пет.

Стрелките са в различни измерения.

Умът си търси патки да пасе

и глух и сляп е за предупреждения.

 

И малко подир няколко без пет

ще спре завинаги последният часовник,

ще стихнат неродени  часове.

И пак ще няма никакви виновни…

 

Дали след няколко по няколко без пет…

(не смея да задам на глас въпроса)

Ще се родят пак нови часове

в тиктакаща  часовникова бодрост?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Със всяка липса празното расте, а безхабероето бавно ги оплита."

    Поздрави, Довереница!
    Желая ти благословени дни!
  • Благодаря ви... Бъдете здрави приятели!
  • Ще се родят...
  • Хмм... размисли ме. Време и часовник не е едно и също. Поздрави, талантливке!
  • "И малко подир няколко без пет
    ще спре завинаги последният часовник,
    ще стихнат неродени часове.
    И пак ще няма никакви виновни…" - казват, че след това настъпва истинското време, нашето безвремие ли е... ако вината ни е, че сме измислили часовника

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...