12.07.2009 г., 23:29

Преди изгрева най-силно боли...

2.1K 1 38

Недокоснати струни.

Неродена мелодия.

Тихо е.

Само споменът

роши косите

на заспала мечта.

 

Неизказани думи.

Презряла болка.

Истина,

залепнала здраво

в тънка паяжина

на голяма лъжа.

 

Незарастваща рана.

Неизгрявaща  вяра.

Тъмно е.

Съмнения–прилепи

висят

надолу с глави.

 

Незабравена песен

буди мечтата.

Съмва се.

Съмва?... Да!

Преди изгрева

най-силно боли…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселка Стойнева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...