RainaVakova
431 2760
13.04.2019 г., 23:24 ч.

Преди на въртележка да се возя 

  Поезия » Друга
355 9 9

Минавах тук случайно и се спънах
във сянката на нарциса спокойна.
Окото вперил в погледа ми дълго,
играе драма със безкрайни роли.


Видял е пак каквото си измисли.
Безкрайно и човешки съжалявам
за времето, в което вместо истина
допуснах да се прави на фатален.


От лунапарка цялото билетче
потъна в кална локва насред пролет.
Изпуснаха го мачкайки ръцете ми,
преди на въртележка да се возя.


Сега засаждам семена на макове,
но не върху скалата на живота.
И слънцето, дошло със мен навсякъде,
оглежда се в останалите локви.


А църквата ме моли за единственост
и вярна е на себе си душата...
Не паля свещи за погрешни избори
и вече им забравям имената.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ехеее...вие удостоихте с внимание този ми стих, който смятам за много слаб и недодялан...Благодаря ви, че сте във всякаквите ми настроения!
  • Оригинално и впечатляващо!
  • Отново прекрасен стих с много дълбок смисъл и уникални изразни средства! Поздравления, Райна!
  • Невероятно силно, физиономично перо, талант, повдигнат на десета степен от една изумителна чувствителност и разцъфтели метафорични образи, изградили мисловната структура на феноменална, завладяваща Поезия!
    Заставам с респект под всяко твое произведение, Райничка! Аплаузи за неподражаемата ти творческа енергия!
  • Младен е абсолютно прав, ти си един много отличаващ се автор, труден за подражание! Използваш такива уникални метафори, че понякога се чудя, откъде черпиш своето вдъхновение! Поздрав, Райне!
  • Възхищения!
  • Преди мен се казаха толкова хубави неща за твоята поезия, че просто не виждам какво бих могъл да добавя. Поздравления!
  • Дано не сме залязъл спомен
    в душата ти за обич закопняла...
    Но тръгне ли момент разломен:
    опази душата си цяла!
    Чувството за вина не ме напуска, защото срещнах една огорчена душа, която е доверила себе си на чистотата на чувствата,но е останала неразбрана...
    Много сила е нужна,за да го направиш... И при това,красиво!
    Моите почитания, Райна!
  • "От лунапарка цялото билетче потъна в кална локва насред пролет.
    Изпуснаха го мачкайки ръцете ми, преди на въртележка да се возя.
    Сега засаждам семена на макове, но не върху скалата на живота.
    И слънцето, дошло със мен навсякъде, оглежда се в останалите локви.
    А църквата ме моли за единственост и вярна е на себе си душата...
    Не паля свещи за погрешни избори и вече им забравям имената."

    Феноменално ОКО на поетичния текст, в което се оглежда твоя рядко оригинален поетичен стил, Райна! Много си трудна за подражание. Аплаузи за това твое творческо изригване!
Предложения
: ??:??