Преди на въртележка да се возя
Минавах тук случайно и се спънах
във сянката на нарциса спокойна.
Окото вперил в погледа ми дълго,
играе драма със безкрайни роли.
Видял е пак каквото си измисли.
Безкрайно и човешки съжалявам
за времето, в което вместо истина
допуснах да се прави на фатален.
От лунапарка цялото билетче
потъна в кална локва насред пролет.
Изпуснаха го мачкайки ръцете ми,
преди на въртележка да се возя.
Сега засаждам семена на макове,
но не върху скалата на живота.
И слънцето, дошло със мен навсякъде,
оглежда се в останалите локви.
А църквата ме моли за единственост
и вярна е на себе си душата...
Не паля свещи за погрешни избори
и вече им забравям имената.
