Преди се учех да говоря.
Сега се уча да мълча.
В безкрайната река от хора
да търся остров. Да горча
като пелиновото вино
по устните на някой луд.
Сега се уча на невинност,
на шепот - но да бъде чут.
С диханието си във мрака
да казвам толкова неща...
Преди от щастие заплаквах.
Сега от горести мълча.
Преди до безразсъдство спорех,
гласът ми дълги дни еча...
Сега престанах да говоря.
Започнах с чувство да мълча.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
Чувства преминали през болка и горест и достигнали мъдрост!