2 ago 2014, 18:59

Преди "сега"

  Poesía » Otra
587 0 3

Преди се учех да говоря.

Сега се уча да мълча.

В безкрайната река от хора

да търся остров. Да горча

 

като пелиновото вино

по устните на някой луд.

Сега се уча на невинност,

на шепот - но да бъде чут.

 

С диханието си във мрака

да казвам толкова неща...

Преди от щастие заплаквах.

Сега от горести мълча.

 

Преди до безразсъдство спорех,

гласът ми дълги дни еча...

Сега престанах да говоря.

Започнах с чувство да мълча.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрав!
    Чувства преминали през болка и горест и достигнали мъдрост!
  • ! Да, силно е - докосва!
  • "Започнах с чувство да мълча..."
    С ваше позволение - отива в архива ми. Много силно !

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...