Преди се учех да говоря.
Сега се уча да мълча.
В безкрайната река от хора
да търся остров. Да горча
като пелиновото вино
по устните на някой луд.
Сега се уча на невинност,
на шепот - но да бъде чут.
С диханието си във мрака
да казвам толкова неща...
Преди от щастие заплаквах.
Сега от горести мълча.
Преди до безразсъдство спорех,
гласът ми дълги дни еча...
Сега престанах да говоря.
Започнах с чувство да мълча.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
