Преди се учех да говоря.
Сега се уча да мълча.
В безкрайната река от хора
да търся остров. Да горча
като пелиновото вино
по устните на някой луд.
Сега се уча на невинност,
на шепот - но да бъде чут.
С диханието си във мрака
да казвам толкова неща...
Преди от щастие заплаквах.
Сега от горести мълча.
Преди до безразсъдство спорех,
гласът ми дълги дни еча...
Сега престанах да говоря.
Започнах с чувство да мълча.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
