27.08.2014 г., 21:41

Предишният

656 0 0

Ако бях ти казала, че безрезервно

                                                     съм обичала,

щях ли нещичко да променя?

Ако бях признала как сърцето

                                                       се е вричало,

по-добре ли щеше да ти е сега?

Ако бях разказала за тайните

                                                        си помисли,

нямаше ли да се влюбиш пак във мен?

Ако бях признала, че ликът му е

                                                       в сърцето ми,

друга някоя ли шеще да е с теб?

Така устроени сме - всеки има минало,

и то не се променя ей така.

И до една от теб да скрия снимките,

той няма да изчезне от света.

Защото има нещичко, което си остава

и никога не ще се промени -

че предишният направи ме такава,

каквато ме обичаш ти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ками Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...