27.08.2014 г., 21:41

Предишният

651 0 0

Ако бях ти казала, че безрезервно

                                                     съм обичала,

щях ли нещичко да променя?

Ако бях признала как сърцето

                                                       се е вричало,

по-добре ли щеше да ти е сега?

Ако бях разказала за тайните

                                                        си помисли,

нямаше ли да се влюбиш пак във мен?

Ако бях признала, че ликът му е

                                                       в сърцето ми,

друга някоя ли шеще да е с теб?

Така устроени сме - всеки има минало,

и то не се променя ей така.

И до една от теб да скрия снимките,

той няма да изчезне от света.

Защото има нещичко, което си остава

и никога не ще се промени -

че предишният направи ме такава,

каквато ме обичаш ти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ками Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...