27 авг. 2014 г., 21:41

Предишният

658 0 0

Ако бях ти казала, че безрезервно

                                                     съм обичала,

щях ли нещичко да променя?

Ако бях признала как сърцето

                                                       се е вричало,

по-добре ли щеше да ти е сега?

Ако бях разказала за тайните

                                                        си помисли,

нямаше ли да се влюбиш пак във мен?

Ако бях признала, че ликът му е

                                                       в сърцето ми,

друга някоя ли шеще да е с теб?

Така устроени сме - всеки има минало,

и то не се променя ей така.

И до една от теб да скрия снимките,

той няма да изчезне от света.

Защото има нещичко, което си остава

и никога не ще се промени -

че предишният направи ме такава,

каквато ме обичаш ти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ками Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...