Aug 27, 2014, 9:41 PM

Предишният

  Poetry » Love
654 0 0

Ако бях ти казала, че безрезервно

                                                     съм обичала,

щях ли нещичко да променя?

Ако бях признала как сърцето

                                                       се е вричало,

по-добре ли щеше да ти е сега?

Ако бях разказала за тайните

                                                        си помисли,

нямаше ли да се влюбиш пак във мен?

Ако бях признала, че ликът му е

                                                       в сърцето ми,

друга някоя ли шеще да е с теб?

Така устроени сме - всеки има минало,

и то не се променя ей така.

И до една от теб да скрия снимките,

той няма да изчезне от света.

Защото има нещичко, което си остава

и никога не ще се промени -

че предишният направи ме такава,

каквато ме обичаш ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ками All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...