Този преход си гони опашката –
същинско черно, подивяло псе.
Върти се в кръг, безпътен, безпосочен
и покрай себе си само оре.
Вироглаво пръст рие наоколо,
а нощем тръшка белите овце.
И кошарата съвсем изпразни се –
осъмнаха в утрото само две…
Подириха овчар, но не откриха.
Тъй към чужбина тръгнаха и те…
© Росица Танчева Всички права запазени