Предизвикани мисли

Поезия

577 2 3

Не се облягай

на моята врата,
паянтова е, стара,
няма дори брава,
при мен влиза се

направо...
ако търсиш ми

душата,
тя е по коридора

вляво...
Искаш ли кафе?

Но остави косата,
рано е...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Ена (Елена Гоцева)

Тази с косата не може да направи нищо, защото любовта е в душата... и Тя...

2019-04-18T10:24:20+03:00
troia (Катя Иванова)

Много е хубаво, но и тъжно. Реално погледнато всички ще ни посети.

2019-04-17T10:10:09+03:00
ParvaNova (Ренета Първанова)

Рано е...Вал, Приятелю скъп...макар сега да ти е толкова скръбно и тежко. Прегръщам те!

2019-04-16T22:10:45+03:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0