16.04.2019 г., 21:35 ч.

Предизвикани мисли 

  Поезия
409 2 3

Не се облягай

             на моята врата,
паянтова е, стара,
             няма дори брава,
при мен влиза се

                          направо...
ако търсиш ми

                            душата,
тя е по коридора

                               вляво...
Искаш ли кафе?

             Но остави косата, 
рано е...

 

 

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тази с косата не може да направи нищо, защото любовта е в душата... и Тя...
  • Много е хубаво, но и тъжно. Реално погледнато всички ще ни посети.
  • Рано е...Вал, Приятелю скъп...макар сега да ти е толкова скръбно и тежко. Прегръщам те!
Предложения
: ??:??