17.01.2007 г., 20:55

предизвикателство

805 0 7




Изписах де що имаше свободни листи
с рими, строфи, стихове.
Не виждах вече, бели, чисти.
Стихия ураганна ме превзе.

И будех се във полунощ,
безсънна, взирах се във мрака.
Усещах - връхлиташе ме мощ
и вдъхновение свише очаквах.

Понякога сън цветен, реален
описвах на листа пред мен -
изчезваша мрака печален,
блесваше радостен новия ден....


17.09.2000 год.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...