15.03.2014 г., 19:00

Предизвикателство

558 0 0

                                                     Предизвикателство

 

                                   И какво от това, че светът е голям?

                                   Ти си толкова малък и жалък!

                                   От коричките хляб построил си си храм -

                                   да се молиш, да падаш, да страдаш!....

                                   А навън мравунякът гъмжи от живот.

                                   Някой мъкне поредната плячка.

                                   Кой ще лапа имот, кой ще влачи хомот,

                                   се решава от упор, от крачка!

                                   Мравоядът не спи. Просто той е преял.

                                   Щом отминат стомашните спазми -

                                   ще наостри уши, ще разтвори уста,

                                   а... законът ще бъде погазен!

                                   И торба, и търбух - ще са равни по дух,

                                   щом гладът и страхът ги разтърсят.

                                   Дом и храм се рушат! Няма време! Реши -

                                   сам да месиш хляба насъщен!

                          

                                   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...