Mar 15, 2014, 7:00 PM

Предизвикателство

  Poetry » Civic
561 0 0

                                                     Предизвикателство

 

                                   И какво от това, че светът е голям?

                                   Ти си толкова малък и жалък!

                                   От коричките хляб построил си си храм -

                                   да се молиш, да падаш, да страдаш!....

                                   А навън мравунякът гъмжи от живот.

                                   Някой мъкне поредната плячка.

                                   Кой ще лапа имот, кой ще влачи хомот,

                                   се решава от упор, от крачка!

                                   Мравоядът не спи. Просто той е преял.

                                   Щом отминат стомашните спазми -

                                   ще наостри уши, ще разтвори уста,

                                   а... законът ще бъде погазен!

                                   И торба, и търбух - ще са равни по дух,

                                   щом гладът и страхът ги разтърсят.

                                   Дом и храм се рушат! Няма време! Реши -

                                   сам да месиш хляба насъщен!

                          

                                   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...