4.12.2022 г., 8:44 ч.

Предколедна молитва 

  Поезия » Философска
672 1 10

ПРЕДКОЛЕДНА МОЛИТВА

 

Прозорецът е мокър след дъжда.
И ситна мрежа безпризорни капки
пленява декемврийската дъга –
в дифракция и стих на светлината.

 

В ръждива плетка, сбъркало реда,
провеси паячето златна люспа.
Дори за миг махалото не спря –
секундите раздяла не пропусна.

 

Нетраен дъх по пътя очерта
оковите на зимната въздишка.
Край мен се стели тиха вечерта.
Но с думи как тъгата да опиша?

 

В последния квартален магазин
отдавна не очакват купувачи.
Бакалинът сумти и сам-самин
над чашата си с лайка е вторачен.
 

Под сметката, написана с молив,
остават само минуси и нули.

След липсите, побрани в чер курсив,
една след друга рухват всички кули.

 

И в празничната приказка в снега

туптят сърца, иззидани от камъни.

Дано не доживея до мига –

душите ни да се обложат с данъци.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми! Колкото земно до човек, толкова и възвишено в чувствата му!
  • Видимо е, Деничке, виждала съм го
  • Прекрасно, Вале! Данъци на душата, на съдбата, на общественото мнение имат само онези, които бързат да си ги предплатят.
    Поздравления, мила!
  • Нетраен дъх по пътя очерта
    оковите на зимната въздишка.

    !!
  • Благодаря, Валка
  • Добре си ми дошла, Златна.
  • Единственото с което идваме на този свят са душите ни, и пак единствено с тях си тръгваме оттук. Другото е суета! Но Истината е, че ако предадем и душите си, нищо от нас не остава. Чудесно стихотворение.
  • Харесах стихотворението ти, Валюша!
  • Натам върви, Валери, имам кладенец в двора, той е сух, нещо излезе някаква наредба, че трябвало да го регистрирам - ако дойдат на проверка, ще им позволя да извадят 10 кубика на ден да полеят градината
    П.П. Не бих път до общината да го регистрирам
  • Както върви, в най-скоро време ще измъдрят данък и за въздуха, който дишаме.
    Прекрасна творба!
Предложения
: ??:??