4.12.2022 г., 8:44

Предколедна молитва

1.3K 1 10

ПРЕДКОЛЕДНА МОЛИТВА

 

Прозорецът е мокър след дъжда.
И ситна мрежа безпризорни капки
пленява декемврийската дъга –
в дифракция и стих на светлината.

 

В ръждива плетка, сбъркало реда,
провеси паячето златна люспа.
Дори за миг махалото не спря –
секундите раздяла не пропусна.

 

Нетраен дъх по пътя очерта
оковите на зимната въздишка.
Край мен се стели тиха вечерта.
Но с думи как тъгата да опиша?

 

В последния квартален магазин
отдавна не очакват купувачи.
Бакалинът сумти и сам-самин
над чашата си с лайка е вторачен.
 

Под сметката, написана с молив,
остават само минуси и нули.

След липсите, побрани в чер курсив,
една след друга рухват всички кули.

 

И в празничната приказка в снега

туптят сърца, иззидани от камъни.

Дано не доживея до мига –

душите ни да се обложат с данъци.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...