1.12.2019 г., 8:01

Предколедно така сме щедри

651 4 15

 

Предколедно е и се сещаме за тях,

онези - неуспелите и неудачниците.

Добре е май да почистим някой грях

с благотворителност... пред празниците...

 

Въздъхваме и ровим сред парцалите.

Все има там и някоя по-свястна дрипа...

Оставяме я после сгъната до кофите

и качваме на щедростта си клипа

на стената си във Фейсбук.

Така де, нека всеки види

милостинята ни тук,

и на добротата наша... да завиди...

 

Пречистена е канализацията на съвестта,

остава само паленето на свещичка.

А също ясна е и после участа

на светещата и накичена елхичка...

 

Да, тя ще срещне тъжният клошар

с ръце премръзнали и плачещи очи,

във огънят ще поднесе последния си дар

и в дим превърната... ще отлети...

 

Прекрасна е тази предколедна щедрост,

която ни пълни със гордост в сърцата.

А иначе мръщим се от срещите си с бедност,

че толкова е грозна нищетата...

 

Мизерията, която е отвън, ни дразни,

но свикнали сме си със вътрешната си такава.

Сърцата често са ни боклуджииски кофи празни,

без значение на етнос и държава...

 

       *****

 

Прекрасно е предколедно да бъдем щедри

(търпи се - все пак е веднъж годишно)

да се сетим, че има болни, бедни,

а през останалото време... да не правим нищо...

 

11.12.2014.

 

Георги Каменов 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...