21.01.2012 г., 5:45

Предначертана любов

853 0 6

Не ме докосвай! В миг ще  изгориш!

Веднъж докоснеш ли ме – край!

Плътта си доброволно ще изпепелиш –

съдба такава сам не си чертай!

 

Не ме поглеждай! В миг ще ослепееш!

Веднъж погледнеш ли ме – край!

Ще бъде късно, щом го проумееш -           

ще бъдеш принц във непрогледен рай…

 

Не ме целувай! Ще те омагьосам!

Веднъж целунеш ли ме – край!

Сърцето ти с магия ще жигосам

и ще остана там – това го осъзнай!

 

Не ме желай! Ще ме обикнеш!

А влюбиш ли се в мене – край!

На помощ демони и ангели ще викнеш,

но няма да съм твоя, знай!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Ганчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Г-н Чернев, с цялото си уважение, да ви попитам...Знаете ли какво е отношението на Далчев към Яворов? И на Дебелянов към Вазов?
    Тов е в контекста на коментара, а мога и други неща да ви попитам, ако сте отворен към диалог
  • Напълно съм съгласна с вашето мнение.И аз съм отскоро тук и също ме изненадват много от коментарите/звучат лигаво и неискрено/, но го отдадох на това, че хората са тук отдавна и се познават лично.След това автор, когото открих на друго място и който също публикува тук, ме предупреди да не очаквам конструктивна критика, защото тук се аплодират на групички.
    Наистина се заинатих за този "край" и така и затрудних изказа си.Да, този път ми се наложи да потърся рими, но така и не намерих много смислени.Много исках обаче да претворя завладялото ме усещане точно по определен начин, затова и не промених нищо...
    Ако имате предложение за по-добро звучене, добре сте дошъл!Благодаря ви!Дано бъдете правилно разбран!
  • В сайта съм от десетина дни и съм изумен /вече го споделях неведнъж/ не от качеството на публикациите, а от коментарите. Те са от хора интелигентни, които не може да не чувстват, че коментират боза, но тупат ли тупат по рамото всички наред, без да си дават сметка, че поощряват и съвсем семпли творци да версифицират с банални метафори и рими. А и създават в сайта атмосфера на неискреност и фалш. Опитвам се да помогна с обективна критика, може би малко по-остра от нужното, но явно засягам мнозина - отговарят ми и тук, пишат ми и в пощата. Ще ми се да разберат, че не се заяждам на дребно, не злобея - защото нямам какво да деля с тях, нямам и за какво да им завиждам. Дано успея да ги убедя.
    Сега за самоцелността на римите. Едносричното "край" е особено трудно за римуване, защото предполага "плоски" рими като "рай", "трай" и т. н., и иска, когато бъде изяснена общата идея и структура на стиха /тук писането "на един дъх" определено е пречка/ предварително да бъде подготвен и масив от подходящи рими /работите ли с римен речник?/, които да осигурят пълнозвучност и разнообразие. Ако това не стане, ще се стигне до "знай" и "осъзнай", както е в случая, което не е невъзможно, но наранява поетичната тъкан на стиха. Дано съм бил достатъчно ясен, за да Ви бъда и полезен. Поздрави!
  • <a href="/main.php?action=showuser&username=marco777&tab=2"><img src=" http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif" border="0" /></a>
  • Първо - благодаря ,че се спряхте ,прочетохте и коментирахте.
    Второ - радвам се ,че сте усетили конфликта и спонтанността, тъй като наистина е писано по повод...
    Трето - благодаря ,че критикувате, но бих ви помолила да бъдете по-конкретен,защото аз пиша на един дъх и търся допълнително рима, само когато нещо зацикли и не мога да изразя чувството си без да се повтарям.
    "Ще отбележа обаче известна самоцелност на римите и нарушения в ритъма."- наистина ми беше трудно с "край" и може би за първи път досега се затрудних малко...Що се отнася до ритъма - не е съвършен, но тук чета стихове, в които напълно липсва такъв, пък са високо оценявани и положително коментирани...но това е може би заради различните видове поезия или пък защото аз не я разбирам в пълното й многоообразие.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...