Jan 21, 2012, 5:45 AM

Предначертана любов 

  Poetry » Love
709 0 6

Не ме докосвай! В миг ще  изгориш!

Веднъж докоснеш ли ме – край!

Плътта си доброволно ще изпепелиш –

съдба такава сам не си чертай!

 

Не ме поглеждай! В миг ще ослепееш!

Веднъж погледнеш ли ме – край!

Ще бъде късно, щом го проумееш -           

ще бъдеш принц във непрогледен рай…

 

Не ме целувай! Ще те омагьосам!

Веднъж целунеш ли ме – край!

Сърцето ти с магия ще жигосам

и ще остана там – това го осъзнай!

 

Не ме желай! Ще ме обикнеш!

А влюбиш ли се в мене – край!

На помощ демони и ангели ще викнеш,

но няма да съм твоя, знай!

 

© Даниела Ганчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Г-н Чернев, с цялото си уважение, да ви попитам...Знаете ли какво е отношението на Далчев към Яворов? И на Дебелянов към Вазов?
    Тов е в контекста на коментара, а мога и други неща да ви попитам, ако сте отворен към диалог
  • Напълно съм съгласна с вашето мнение.И аз съм отскоро тук и също ме изненадват много от коментарите/звучат лигаво и неискрено/, но го отдадох на това, че хората са тук отдавна и се познават лично.След това автор, когото открих на друго място и който също публикува тук, ме предупреди да не очаквам конструктивна критика, защото тук се аплодират на групички.
    Наистина се заинатих за този "край" и така и затрудних изказа си.Да, този път ми се наложи да потърся рими, но така и не намерих много смислени.Много исках обаче да претворя завладялото ме усещане точно по определен начин, затова и не промених нищо...
    Ако имате предложение за по-добро звучене, добре сте дошъл!Благодаря ви!Дано бъдете правилно разбран!
  • В сайта съм от десетина дни и съм изумен /вече го споделях неведнъж/ не от качеството на публикациите, а от коментарите. Те са от хора интелигентни, които не може да не чувстват, че коментират боза, но тупат ли тупат по рамото всички наред, без да си дават сметка, че поощряват и съвсем семпли творци да версифицират с банални метафори и рими. А и създават в сайта атмосфера на неискреност и фалш. Опитвам се да помогна с обективна критика, може би малко по-остра от нужното, но явно засягам мнозина - отговарят ми и тук, пишат ми и в пощата. Ще ми се да разберат, че не се заяждам на дребно, не злобея - защото нямам какво да деля с тях, нямам и за какво да им завиждам. Дано успея да ги убедя.
    Сега за самоцелността на римите. Едносричното "край" е особено трудно за римуване, защото предполага "плоски" рими като "рай", "трай" и т. н., и иска, когато бъде изяснена общата идея и структура на стиха /тук писането "на един дъх" определено е пречка/ предварително да бъде подготвен и масив от подходящи рими /работите ли с римен речник?/, които да осигурят пълнозвучност и разнообразие. Ако това не стане, ще се стигне до "знай" и "осъзнай", както е в случая, което не е невъзможно, но наранява поетичната тъкан на стиха. Дано съм бил достатъчно ясен, за да Ви бъда и полезен. Поздрави!
  • <a href="/main.php?action=showuser&username=marco777&tab=2"><img src=" http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif" border="0" /></a>
  • Първо - благодаря ,че се спряхте ,прочетохте и коментирахте.
    Второ - радвам се ,че сте усетили конфликта и спонтанността, тъй като наистина е писано по повод...
    Трето - благодаря ,че критикувате, но бих ви помолила да бъдете по-конкретен,защото аз пиша на един дъх и търся допълнително рима, само когато нещо зацикли и не мога да изразя чувството си без да се повтарям.
    "Ще отбележа обаче известна самоцелност на римите и нарушения в ритъма."- наистина ми беше трудно с "край" и може би за първи път досега се затрудних малко...Що се отнася до ритъма - не е съвършен, но тук чета стихове, в които напълно липсва такъв, пък са високо оценявани и положително коментирани...но това е може би заради различните видове поезия или пък защото аз не я разбирам в пълното й многоообразие.

  • Чудесно е, че Ваня Петкова и Севда Севан /помни ли ги някой?/ си имат почитателки. Но защо такава жестокост? И такава категоричност - "няма да съм твоя"? Жената трябва да е щедра /шегувам се, разбира се!/. Въобще в буйния поток на женската поезия у нас от Станка Николица Спасо-Еленина, Елена Мутева, Карамфила Стефанова и Ирина Екзарх някога, през Ана Карима, Дора Габе, Багряна и Яна Язова, та до днес любовта е агресивна, защото тук именно поетесите искат да покажат, че са самостоятелни, че отстояват правата си, че доминират над мъжете. Какво пък - не е лошо. Още повече, че това стихотворение е подплатено със силно чувствено съдържание, което му придава спонтанна енергия, влага усещането за непосредствено протичаща конфликтност. Ще отбележа обаче известна самоцелност на римите и нарушения в ритъма. Общото впечатление е положително! Желая леко перо!
Random works
: ??:??