Кiara (Киара)
182 300
14.09.2010 г., 10:21 ч.

Преднамерено 

  Поезия
812 0 11

Не ме разказаха.

Подписаха.

На четири сгънаха.

Прибраха в плик.

Изпратиха.

(въздишайки)

Не ме прекрачиха.

Не бях...

обмислена.

И измежду пулсове

притисната,

не бягаха със мен -

ръка в ръка.

Не ме и търсеха.

По линии

на длани.

В транскрипции.

Антракт.

В прозореца -

над онзи без цветя

перваз.

Надвесена.

Полу-усмихната.

Полу-учудена.

Не бях аз.

Не ме прегърнаха.

Не до-целуваха.

На тръгване,

след ъгъла

не се обърна никой…

Цинично

в стъпките

 за сбогом

ехти

небе-пластир.

Не бях намерена.

Не ме и боледуваха.

Ревнуваха.

От погледи.

За истина.

По близост.

От вина

не се събуждаха -

премислили…

Следите.

По дъното

на чаши...

Еквилибриум.

Цигари от

червило. Туш.

Не ме преглътнаха…

Обичана.

Не ме напуснаха

със жлъчно - „закъсня…”

Научих ги -

да ме презират.

Преднамерено.

От рано.

Да римуват.

След кавичките,

умишлеността,

сглобена

от едно -

„Не съм… сама”.

© Киара Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??