Преднамерено
Не ме разказаха.
Подписаха.
На четири сгънаха.
Прибраха в плик.
Изпратиха.
(въздишайки)
Не ме прекрачиха.
Не бях...
обмислена.
И измежду пулсове
притисната,
не бягаха със мен -
ръка в ръка.
Не ме и търсеха.
По линии
на длани.
В транскрипции.
Антракт.
В прозореца -
над онзи без цветя
перваз.
Надвесена.
Полу-усмихната.
Полу-учудена.
Не бях аз.
Не ме прегърнаха.
Не до-целуваха.
На тръгване,
след ъгъла
не се обърна никой…
Цинично
в стъпките
за сбогом
ехти
небе-пластир.
Не бях намерена.
Не ме и боледуваха.
Ревнуваха.
От погледи.
За истина.
По близост.
От вина
не се събуждаха -
премислили…
Следите.
По дъното
на чаши...
Еквилибриум.
Цигари от
червило. Туш.
Не ме преглътнаха…
Обичана.
Не ме напуснаха
със жлъчно - „закъсня…”
Научих ги -
да ме презират.
Преднамерено.
От рано.
Да римуват.
След кавичките,
умишлеността,
сглобена
от едно -
„Не съм… сама”.
© Киара All rights reserved.
