... предназначение: Завинаги.
"Вечерта е хубава, а всичко хубаво
е предназначено все някому."
Усмихвай ми се. Жълтолистен.
Оголен до безсилие. До въглен.
Потъвам в твоя сняг. Политам.
И светя в него много дълго.
Засипвай ме. На преспи. На лавини.
На дъхове. На цели снежнонежия.
На капки ми наливай. Нямо кино.
И ме топи със бяла неизбежност.
А "някому" – съм аз. Глухарче.
Едно хвърчилце в теб остана.
Набъбвам. И бода. Нагарчам.
Не вехна. И любов съм. И съм рана.
Зари небето. Зрее. Помъдрява.
И сипе обещания. Завинаги.
Преди да ме удавиш – ти се давам.
И твоя тайна съм. И Живата ти книга.
© Таня Георгиева Всички права запазени