26.02.2018 г., 13:21 ч.  

... предназначение: Завинаги. 

  Поезия » Любовна
1040 8 18

       ... предназначение: Завинаги.

 

                     "Вечерта е хубава, а всичко хубаво

                     е предназначено все някому."
                                          

 

Усмихвай ми се. Жълтолистен.

Оголен до безсилие. До въглен.

Потъвам в твоя сняг. Политам.

И светя в него много дълго.

 

Засипвай ме. На преспи. На лавини.

На дъхове. На цели снежнонежия.

На капки ми наливай. Нямо кино.

И ме топи със бяла неизбежност.

 

А "някому" – съм аз. Глухарче.

Едно хвърчилце в теб остана.

Набъбвам. И бода. Нагарчам.

Не вехна. И любов съм. И съм рана.

 

Зари небето. Зрее. Помъдрява.

И сипе обещания. Завинаги.

Преди да ме удавиш – ти се давам.

И твоя тайна съм. И Живата ти книга.

© Таня Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пак съм се спрял на твоята страница, Скитнице и ми е хубаво като те чета , хубаво...
  • Като магнит е твоята поезия – не можеш да се откопчиш – все те кара да се връщаш, и връщаш при нея!! Танечка!!.....
  • ... ами добре, Чо...
    Каквото има - има...
  • "Straziami ma di baci saziami", или "Измъчвай ме, но ме обичай" - като прочетох стихото, направо ми се изпрожектира това италианско споменче. Ноо, тук няма комедия, а напротив...
    Следва закъсняло поздравче!
  • Тициан има една картина:
    "Любов земна и любов небесна."
    Коя най-умело да приложа? Да завърша някакси цикъла...
  • Много умело използвана форма - отрицание на отрицанието..., прибавя се пред сказуемото и завършва с надежда, "засипвай ме, но ме топли... "и любов съм, и съм рана"...Браво!
    "Потъвам в твоя сняг. Политам.
    И светя в него много дълго."
  • Ако някой е любопитен от кой е този цитат - да го изнамери в пространството и да ме разобличи, уличи - както му харесва... Че не съм сложила имена или инициали.
  • Хм...
  • Ахаха ама АнаБелкеее... такава е да... обича болката.
    Наслаждава и се. Не познава друго. Екзекутира сърцето си.
  • Само прочелият може да питаш...
    Или този, който я пише.
    Поне е сигурно, че в нея има едно птиче.
    Което ту от любов умира, ту с любов диша.
    Благодаря ви, че наминахте добри ми хора...
  • В тази Жива книга дали има много тайни?
  • "Зари небето. Зрее. Помъдрява."
    Дали?
    Незност си тук! Снежна!
  • Като бяла магия и молитва за дъжд
    на Амур във стрелата златен прах полепен...

    Вълшебство!
  • Невероятна си...
    Прегръдки!!!
  • Чу... чу... 🎡
  • АнаБелкеее... ❤
    Светулкова пастирке - благодаря. 🌼
  • Това си е една поетична чудесия! Аплодирам те с възхищение!
Предложения
: ??:??