Предпразнично
Декември появиха ми се мисли
за Коледни трапези и меса!
За кланици, месарници и глисти,
и кулинарни, месни чудеса!
Аз обожавах - Коледни прасета,
помолих се за техните души!
Но за Никулден също се присетих,
и за милиони рибешки съдби!
И се замислих за шарановите риби,
плуващи сред тъмните блата.
За първи път приех ги за роднини,
макар и да живеят под вода.
А с мислите възникнаха проблеми
със свинското на моята софра!
Аз го обичах без да съм в дилеми,
а то си беше с наше Де Ен Ка!
Но философски стигнах до разбора,
че във живота е наистина така:
Лоши сме с най-близките ни хора,
и ги ядем без капчица вина!
И се засрамих, и реших да почна -
Никулден да го карам без шаран
Да се простя и с дървената кочина -
от утре ще съм истински вегАн!
Със близките си също ще опитам
да бъда благодарен и вежлив!
Така ще бъда може би по-читав,
а може би и малко по... щастлив!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Yuri Yovev Всички права запазени
