Предпролетно нощно адажио
Предпролетно нощно адажио
Щом разпилее се зимният ден
в тъмен бакър, над градчето угаснал,
с ледния полъх пристига при мен
жалост по нещо нетрайно, неясно.
На свечеряване сив е светът,
мислите, чувствата – даже мечтите.
Стръвно, досадно в ухото бръмчат
още на делник изнервен мухите…
Някаква сънна, прастара тъга
сварвам в леглото ми кротко да дреме…
Как да ù кажа, че нямам сега
за нея ни сили, ни обич, ни време…
Искам да спя – а препускат в нощта
сенки, на сън кукумявката чули
да призовава с плач сродна душа,
гост да ù бъде в тъмничните кули.
Гоня кошмарите в мрака студен –
колко ли още до утрото има?
Вече копнея за новия ден,
за края на дългата, тягостна зима…
Клонче от дрян на прозореца вън
свежда се в пъпки и нова надежда.
С вятъра южен в дует моя сън
в пролетна песен за мен пренарежда.
© Венета Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Жанет, Христина, благодаря ви! Най-дълги за мене са предпролетните нощи, очакването, предвкусването на великолепието от багри и звуци, от рождества и цъфтеж - пролетта идва все по-близо - още седмица-две - а всъщност е доста далеко, да...Объркана работа - как да не те хване безсъние!
)))))))) Поздрави! -
страхотно е - поздрав!
-
Какъв топъл финал...
Хубав стих! -
Благодаря, Радост! Мъката - тя понякога прави така - излива се в песен...или както при мене - в трескави стихотворни недоразумения)) Поздрави!
-
чудесно! - много ми е по мярка стихотворението ти...благодаря!
-
Благодаря,krchernev! Тя, тъгата, беше по повод - и вече мина..Остана предпролетното очакване! Поздрави!
-
Харесах твоята зимна, сива, досадна, нелюбима тъга!
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
