Предрешено

22.01.2020 г., 11:26 ч.

Поезия » Любовна

390 0 1

Най-хубаво е винаги началото –

дими в чашата ми мляко с мед.

Ръцете ми посягат за прегръдка,

трепти по устните ми нов куплет.

Когато чашата без звук се счупи

от погледа ти оскрежен,

изтупва чергата си баба Хола

над тъмен и печален сутерен.

Покрива се земята с перушина,

напуска клоните уплашено врабче.

В приказката милостта е скрита,

до края трябва да се прочете.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

2020-01-22T12:13:40+02:00

Много хубава приказка, пречупена през очите на конкретна личност! Смисълът се крие понякога в края, а понякога в заглавието, милостта към добрите е почти винаги на финала. А милостта към злодея, къде е ?!