Jan 22, 2020, 11:26 AM

Предрешено 

  Poetry » Love
391 0 1

 

Най-хубаво е винаги началото –

дими в чашата ми мляко с мед.

Ръцете ми посягат за прегръдка,

трепти по устните ми нов куплет.

 

Когато чашата без звук се счупи

от погледа ти оскрежен,

изтупва чергата си баба Хола

над тъмен и печален сутерен.

 

Покрива се земята с перушина,

напуска клоните уплашено врабче.

В приказката милостта е скрита,

до края трябва да се прочете.

 

© Христина Комаревска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много хубава приказка, пречупена през очите на конкретна личност! Смисълът се крие понякога в края, а понякога в заглавието, милостта към добрите е почти винаги на финала. А милостта към злодея, къде е ?!
Random works
: ??:??