Най-хубаво е винаги началото –
дими в чашата ми мляко с мед.
Ръцете ми посягат за прегръдка,
трепти по устните ми нов куплет.
Когато чашата без звук се счупи
от погледа ти оскрежен,
изтупва чергата си баба Хола
над тъмен и печален сутерен.
Покрива се земята с перушина,
напуска клоните уплашено врабче.
В приказката милостта е скрита,
до края трябва да се прочете.