3.03.2008 г., 19:14

Предсказание

1.4K 0 7

Казвах ти: "Ще дойде време,

когато любовта ни ще отмине!

И ще се гледаме от чужди, по-чужди,

безразлично разминаващи се сенки!"

 

Казвах ти: "Ще спреш да ме обичаш,

когато срещнеш новата любов!

И ще й шепнеш думите от мили, по-мили,

забравил за изгарящата ни любов!"

 

Казвах ти, но ти не ми повярва!

Сега не искам да повярвам аз!

Оказах се гадателка незнайна,

предрекла гибелта на нашата любов! 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пенка Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички! Много сте мили! Поздрави!
  • В сърцето ме удари. Тъкмо приключих връзка, която се крепеше на такива думи...."казах ти"....
    Браво!
  • Замисли ме!Силен стих бликащ от сърцето ти!Поздравления!
  • Много ми хареса!Тъжна истина-никой не вярва,когато дойде това тъжно време!браво за стиха!поздрав!
  • Друг път не прави такива мрачни предсказания!
    Мисли си само за хубави и позитивни неща...
    а...той...просто не е бил истинският...
    Усмихини се, ще изгрее и твоето слънце.
    с обич, Пенка. натъжи ме...замисли ме...

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...