Казвах ти: "Ще дойде време,
когато любовта ни ще отмине!
И ще се гледаме от чужди, по-чужди,
безразлично разминаващи се сенки!"
Казвах ти: "Ще спреш да ме обичаш,
когато срещнеш новата любов!
И ще й шепнеш думите от мили, по-мили,
забравил за изгарящата ни любов!"
Казвах ти, но ти не ми повярва!
Сега не искам да повярвам аз!
Оказах се гадателка незнайна,
предрекла гибелта на нашата любов!
© Пенка Стоянова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
