Казвах ти: "Ще дойде време,
когато любовта ни ще отмине!
И ще се гледаме от чужди, по-чужди,
безразлично разминаващи се сенки!"
Казвах ти: "Ще спреш да ме обичаш,
когато срещнеш новата любов!
И ще й шепнеш думите от мили, по-мили,
забравил за изгарящата ни любов!"
Казвах ти, но ти не ми повярва!
Сега не искам да повярвам аз!
Оказах се гадателка незнайна,
предрекла гибелта на нашата любов!
© Пенка Стоянова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
