Казвах ти: "Ще дойде време,
когато любовта ни ще отмине!
И ще се гледаме от чужди, по-чужди,
безразлично разминаващи се сенки!"
Казвах ти: "Ще спреш да ме обичаш,
когато срещнеш новата любов!
И ще й шепнеш думите от мили, по-мили,
забравил за изгарящата ни любов!"
Казвах ти, но ти не ми повярва!
Сега не искам да повярвам аз!
Оказах се гадателка незнайна,
предрекла гибелта на нашата любов!
© Пенка Стоянова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
