Тази вечер самотен бях,

без приятели сам в стаята стоях.

При мене никои не дойде.

Сам останах цяла нощ.

Компания ми правеха листът

и моливът в ръка.

                              В болничната стая сутринта

                              сестрата влезе с листче във ръка.

                             Какво ли пишеше на него мислех аз,

                             когато тя продума с тъжен глас:

                            "Не ще живееш повече у вас,

                             сбогувай се със близки и роднини" -

и тихичко от стаята излезе.

Аз, в сълзи целия облян,

от мъка заридах,

но притихнал

после, казах аз:

                              "Защо да плача? Нищо няма да се върне,

                               може в друг свят, по-добър от този, да отида,

                               мили хора може там да срещна,

                               да живея без лъжа и без измама.

                               Единствено и най-голяма

                                тъгата днес ще е на Ана.

Защо да плача - нищо няма да се върне...

Може дните с радост аз да изживея,

очите после ще затворя,

с усмивка ще заспя

и ще си отпочина."

\посвещение\