Предсмъртно
Тази вечер самотен бях,
без приятели сам в стаята стоях.
При мене никои не дойде.
Сам останах цяла нощ.
Компания ми правеха листът
и моливът в ръка.
В болничната стая сутринта
сестрата влезе с листче във ръка.
Какво ли пишеше на него мислех аз,
когато тя продума с тъжен глас:
"Не ще живееш повече у вас,
сбогувай се със близки и роднини" -
и тихичко от стаята излезе.
Аз, в сълзи целия облян,
от мъка заридах,
но притихнал
после, казах аз:
"Защо да плача? Нищо няма да се върне,
може в друг свят, по-добър от този, да отида,
мили хора може там да срещна,
да живея без лъжа и без измама.
Единствено и най-голяма
тъгата днес ще е на Ана.
Защо да плача - нищо няма да се върне...
Може дните с радост аз да изживея,
очите после ще затворя,
с усмивка ще заспя
и ще си отпочина."
\посвещение\
© Джабула All rights reserved.
