margo2811 (Маргарита Йорданова)
31 215
17.06.2008 г., 12:19 ч.

Представи си 

  Поезия
597 0 4

Представи си

Представи си, че вървиш през гора.

Стръмна пътека те води нанякъде.

Слънчев лъч си играе през златни листа

и игриво целува твойто тяло навсякъде.

Този лъч, може би, съм ти пратила аз.

Може би сама съм се превърнала в него.

Може би тази потайна гора

е душата ми - към теб устремена.

В нея може да има нежни треви,

може да бъде тъмна и страшна.

Странно нещо е мойта душа. Разбери!

Дано не загубиш пътеката "Щастие".

Знам, че е трудно да вървиш през гора.

Винаги дебнат опасности.

Важно е друго - лъчът светлина

да си намира пролуки сред хаоса.

© Маргарита Йорданова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??