Представи си
Представи си
Представи си, че вървиш през гора.
Стръмна пътека те води нанякъде.
Слънчев лъч си играе през златни листа
и игриво целува твойто тяло навсякъде.
Този лъч, може би, съм ти пратила аз.
Може би сама съм се превърнала в него.
Може би тази потайна гора
е душата ми - към теб устремена.
В нея може да има нежни треви,
може да бъде тъмна и страшна.
Странно нещо е мойта душа. Разбери!
Дано не загубиш пътеката "Щастие".
Знам, че е трудно да вървиш през гора.
Винаги дебнат опасности.
Важно е друго - лъчът светлина
да си намира пролуки сред хаоса.
© Маргарита Йорданова All rights reserved.
