26.01.2010 г., 10:28

Представите ми за света ти

769 0 0

Представям си и се пренасям

в моментите ти истински от начина ти на живот.

Наблюдавам ги с мислите си

и се обогатявам, пречиствам се

със смеха ти,

думите ти с ухание на доброта,

когато с настроението си цветно

прегръщаш с топлина човешка

незабравимите мигове

сред хората, които цениш,

и смисъл, и светлина

ти носят в сърцето.

И най-силно се възхищавам

в присъствието ти с деца.

И когато се наслаждаваш и отдаваш

на вкусове на храни, десерти, къпеш се,

обличаш се, избирането за суетността ти,

в тренировките си, в интимността си

и от начина ти на заспиване, когато спиш и се събуждаш.

Изгледът на лицето ти в настроенията

на емоциите ти, вълненията, радостите,

болките, самотните усещания със сълзите

парещи и щастливите сълзи, в човек превръщащ те...

Е съвършен, вълшебен и смислен.

Човечност, доброта, свобода

и топлина в чувствата

научавам от представите ми

за твоя свят.

                                                                                                             За  В. А

 

 

                                                                                                                                     Г.Ф.Т

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Табаков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...