Предстоящите житейски оргии
след всяка изминала тежка минута.
Дори след поредица погромни години,
звукът се превръща в песен нечута.
Един човек прави тази стъпка напред
и сега сянката му се разтапя на земята...
Малкият скрит страх се превръща в теб
и с едно движение насочва ръката ти.
Ето, предусещам сблъсъка огромен.
Ето, знам какво значи да мога.
Изпречвайки се пред
предстоящите житейски оргии.
Един човек вижда купища проблеми
- всяка крачка го прави грешник.
И аз сякаш следвам същото бреме,
стъпвайки върху същите грешки.
Един човек знае защо обича вината,
тя му носи смисъл и време да живее.
И дори тук дълбоко да е забита стрелата,
въпреки болката, да я извади не смее.
Ето, предусещам сблъсъка огромен.
Ето, знам какво значи да мога.
Изпречвайки се пред
предстоящите житейски оргии.
Всички погледи
към теб насочени,
житейски оргии -
за днес насрочени,
висят във времето
и от Господ пратени.
Дали намираме
някога и вината си?
Аз няма да кажа кой бе
този Един човек.
Всички ние виждаме
в себе си малките тайни.
И когато закапят отново,
ние бягаме безсилни,
и се страхуваме толкова много
от предстоящите...
Ето, предусещам сблъсъка огромен.
Ето, знам какво значи да мога.
Изпречвайки се пред
предстоящите житейски оргии.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Андонов Всички права запазени